Прашинки от моя живот

Маргрет - Вълшебен

2010-04-17T06:14:00.000-07:00

Една прекрасна песен от филма "Минутите".

2010-04-09T13:22:00.001-07:00

Един студен вятър нахлува от прозореца на апартамента, един студен, смразяващ вятър. Идва и ме намира, знае че съм сама, затова идва за да ме нарани по свой си студен начин. Знае, че вече съм без сили, без обич в сърцето си,нахлува омраза в сърцето и душата ми.Но мен не ме интересува, не ми пука за студа, за сивото ежедневие, за мрачните хора и за плачещите деца на улицата. Мен не ме интересува, както на теб не ти пука за мен...

Самота...

2010-03-29T23:15:00.000-07:00

Самотен...чакам те да дойдеш и отново да ме прегърнеш силно...

Никога не карайте пияни

2010-03-07T10:29:00.000-08:00

Дамата с камелиите - голямата любов на Дюма-син

2010-02-26T11:30:00.000-08:00

На 15 години куртизанката била продадена на цигани

Стотици любовници, много слава и две безсмъртни творби - това е споменът след смъртта на Алфонсина Плеси, останала в историята като Дамата с камелиите. От нейната съдба се вдъхновил Александър Дюма за едноименната си творба, както и Верди - за "Травиата". Малцина обаче знаят истинската история на жената, завладяла мислите на толкова велики хора. Тя съчетава подмолността и благородството, еднакво присъщи на човешката природа. Това я прави един от най-интересните, едновременно завладяващи и отблъскващи образи в световната литература.
Възходът на знаменитата куртизанка бил твърде прозаичен. Родена през 1824 г., тя била връстница на Дюма-син, но животът й бил твърде различен от неговия. Докато наследникът на прочутия писател отраснал в блестящата атмосфера на парижките литературни салони, Алфонсина трябвало да понася мизерията на ратайското си семейство.
След като баща й разбрал, че няма как да забогатее нито по честен, нито по нечестен път, той решил да продаде дъщеря си на пътуващи цигани. От този момент той повече никога не се поинтересувал от нея. Петнадесетгодишна, Алфонсина се озовала в чергарската каруца, където я заплашвала твърде незавидна участ. Циганите обаче също решили да спечелят от младата девойка и я продали на стара сводница в Париж.
Така, преотстъпвана като стока, Алфонсина се озовала в столицата на лукса, приключен
ията и разврата. Кариерата й в света на порочните удоволствия започнала светкавично. Имала съвършена външност според тогавашния идеал - опечалено изражение, байроновска бледност и крехка фигура... Всичко това впечатлявало първите клиенти на Алфонсина, която приела за по-изискано да се нарича Мари Дюплеси.
Тя не би се откроила от хилядите бедни девойки, решили да изкарват хляба си по този начин, но имала късмета да попадне на херцог Дьо Гиш, който не само я издържал, но и я научил на добри обноски и държание. Благодарение на връзката си с него, както и на други богати покровители, Мари успяла да шлифова поведението си и да печели симпатиите както с външността, така и с маниерите си. Точно това очаровало и Дюма-син още при първата им среща през 1844 г. Той я видял в операта и още същата вечер записал в дневника си: "Тя беше висока, много слаба, с черна коса и бяло-розово лице. Имаше малка глава, продълговати лъскави очи на японка, живи и горди черешови устни, несравними зъби;
статуйка от саксонски порцелан, украсена с много камелии...
Дюма бил готов на всичко, за да се запознае с нея. Дори прибягнал до услугите на една сводница, от чиито момичета впрочем твърде често се възползвал. Сцената е описана в книгата му, като са изменени само имената. Богатият 70-годишен любовник на Мари Дюплеси (Maргарита Готие) - граф Щакелберг, е наречен "старият херцог", а сводницата Клеманс Пра - Прюданс Дюверноа. Младата жена искала да се освободи от досадния й покровител и затова с радост приела компанията на Дюма. Той от своя страна веднага й направил признание в любов. Отговорът на Мари бил твърде скептичен: "Ако ви приема, вие ще имате само една жалка любовница - нервна, болна, тъжна; жена, която храчи кръв и харчи по сто хиляди франка на година! Това е хубаво за някой стар богаташ, но е много досадно за младеж като вас... Всички млади любовници са ме изоставяли."
Дюма обаче е първият, който не я изоставил. Той се влюбил неудържимо в нея и правел всичко възможно, за да я откъсне от начина й на живот. Кроил планове да я направи актриса чрез протекциите на баща си, чиито драми били най-посещавани през онези години и затова славата му била в апогея си. Скоро обаче разбрал, че Мари няма желание да става рано, за да репетира, нито да полага какъвто и да било физически труд, за да се издържа. Тя обичала Дюма, но обичала и парите, които й носели останалите любовници. Не можела да се откаже нито от него, нито от тях.
Хванат в капана на своите чувства, Дюма едновременно я ненавиждал и обожавал. Искал да я забрави, но само два дни без нея му се стрували цяла вечност. Отношенията, които Мари поддържала с негови приятели и други богати покровители, обаче все повече наранявали гордостта му. В един момент той решил, че честта му е по-скъпа от любовта, и трябва да се раздели с нея, изпращайки й кратко писмо: "Скъпа ми Мари, не съм нито достатъчно богат, за да ви обичам, както бих желал, нито достатъчно беден, за да бъда обичан, както бихте желали вие. Затова нека забравим и двамата - вие едно име, което навярно ви е почти безразлично, аз - едно щастие, което е за мен невъзможно."
Строгостта на Дюма се оказала фалшива
Той не успял да забрави Дамата с камелиите, нито тя него. Това не му пречело да потъва в обятията на няколко десетки млади актриси, които се надявали чрез него или чрез прочутия му баща да намерят своята слава в театъра. Но макар и много различни, двамата писатели имали една обща черта - страстта към приключенията. Затова, преситени от краткотрайни авантюри, те решили да заминат на пътешествие в Испания и Алжир.
Вечерта преди отпътуването в началото на февруари 1847 г. синът посетил операта и видял отново Мари Дюплеси, украсена по обичайния си маниер с десетки бели камелии. Високомерно я отминал, искайки да я накаже за неотстъпчивостта й пред неговите молби да се откаже от професията си. "Какво право имах да й диктувам какво да прави и какво - не, при положение че животът й бе по-скоро тежък, отколкото щастлив", се питал по-късно той. Защото това бил последният път, когато я видял.
Болна от туберкулоза, Мари Дюплеси търсела забрава, отдавайки се все повече на забавленията. Разкъсван от противоречия
Александър й писал от Алжир, че иска да възстановят връзката си. Но вече било късно. Мари лежала в евтин ковчег, който бил положен в мястото за бездомници на парижкото гробище. Ослепителната някога красавица била погребана при скитниците, каторжниците и починалите от холера. От десетките й любовници само двама я уважили в последния й час. Имуществото й било разпродадено, а за бельото й се скарали няколко зарзаватчийки, искащи да докопат поне частица от скандалната й слава. По-късно тленните й останки били пренесени в Монмартър.
Мисълта за смъртта й покрусила Дюма. За да запечата образа й, той се изолирал от хората, затворил се в дома си и за по-малко от месец написал "Дамата с камелиите". Надявал се чрез твобата си да изкупи вината си към нея, както и да се раздели с угризенията си. Обвинявал се, че бил прекалено строг към жената, чиито единствени "прегрешения" били самотата и липсата на стабилно семейство, което да не продава децата си на цигани.
Всичко това подтикнало Дюма да създаде романа, искайки да я представи не като грешница, а като мъченица на един живот, който би могъл да бъде избегнат при други стечения на обстоятелствата. Някои разговори в книгата, разбира се, били измислени, но несъмнено голяма част от нея е основана на реални факти.
Изключителната популярност на романа подтикнала Верди да създаде "Травиата", а търговците - да натрупат милиони чрез продажбите си на камелии. Те се превърнали в най-модните цветя на епохата и останали такива чак до края на XIX век. Един букет от тях струвал 250 франка - внушителна за времето си сума. Постепенно славата на камелиите намаляла, но не и на книгата, която се превърнала в емблематична творба в световната литературна класика.
Източник:novinar.net

Рисувам...

2010-01-31T12:50:00.000-08:00

Този молив не го оставих на мира в последните три дни... Почти по цял ден рисувам... някак си това ми доставя най-голямо удоволствие и ме кара да се усмихвам, дори в най-гадния момент. Само като рисувам се сещам за хубавите, слънчевите и усмихнатите дни, които вече ме напуснаха. Но все някога ще намеря начин да си ги върна обратно...

Не знам дали изобщо са хубави, но аз обичам да рисувам :)

Hilary Duff - So Yesterday

2010-01-25T07:06:00.000-08:00

До библиотеката и назад

2010-01-11T08:07:00.000-08:00

Ето ме пак, към 17:05 часа в междублоковото пространство. Вървя и гледам. Но къде отивам? Разбира се, до библиотеката. Искам да си взема нещо интересно за четене, че заради моя компютър, почти забравих пътя към библиотеката и това не ми харесва. Преди четях по-често, искам пак да го правя.

Почти пристигнах до тази важна за мен сграда. Вървя и си мисля коя книга да си взема? Може би, нещо на Вирджиния Улф или пък на Шекспир, или пък Георги Господинов? Така и не можах да реша, докато не попаднах между прашните рафтове.

Поне 50 минути стоях и търсех.Най-накрая реших: този път се спрях на Емилиян Станев. Роден е във Велико Търново, а почти нищо не съм чела от него и за него...

Най-накрая излезнах от библиотеката и сега се връщам и минавам през малкото паркче, което ме радва много. Обичам да се разхождам там. Сега се беше стъмнило повече и дори си пуснах светкавицата на фотоапаратчето и затова снимката леко се размаза, но толкова може. :)

Между другото днес беше един слънчев, усмихнат и страхотен понеделник. Дано това продължи цяла седмица. Пожелавам го на всички! :)

Щастлива!

2010-01-10T14:14:00.000-08:00

Беше 23:16 часа и слушах любимата ми музика и реших да взема черния молив и гумичката. От доста време не бях го правила, поне от 2 месеца. Но тази вечер съм толкова щастлива и искам да рисувам чак до сутринта. А и просто обичам да рисувам, но и обичам хората, които ме карат всяка минута и секунда още повече и повече да се радвам на живота и да се усмихвам по-често.

2009-12-28T10:39:00.001-08:00

Затворена е вратата

към малкия остров,

а затворена ли е вратата,

която води до твоето сърце?

До вратата, където ще намеря

само и единствено любов.

Теб те няма,

викам те, но ти бягаш,

искам да те докосна,

но тогава изчезваш.

Не си ли истински,

нима е само сън.

Аз вярвам в теб,

ела и ме намери,

преди да ме изгубиш.

Вратата е отворена

към моето сърце,

ела,за да сме заедно.

Ела, намери ме!

Днес

2009-12-28T10:29:00.000-08:00

Днес почнах да ти се усмихвам,

днес почнах да те прегръщам,

днес почнах да гледам право в очите ти,

днес видях любовта ти към мен,

именно в тези твои очи.

"Ти музика си. Но защо тогава посрещаш с болка всеки пеещ звук?"

2009-12-11T05:38:00.000-08:00

Преди няколко дни по литература трябваше да научим сонет от Шекспир. Разбира се, всички бяха подготвени, но обстановката не винаги е такава - имаше музика, имахме коледни лампички, които светеха, дори и ароматизор, който ухае на ябълка и канела. Изглеждаше толкова магично и прекрасно.

"Ти музика си. Но защо тогава

посрещаш с болка всеки пеещ звук?

Защо обичаш мъката с такава

любов и радост като никой друг?

И от какво е тази скръб? Не е ли

от туй, че ти долавяш всеки път

как стройно съгласуваните трели

със укор към самотността звучат?

Виж струните как в хор една след друга

запяват дружно в съгласуван тон.

И сякаш пеят син, баща, съпруга,

щастливо съчетани в унисон.

И те ти казват в общ, единствен звук,

че с теб не пее тука никой друг."

Това беше "моята" сонета. Преди да я науча, не се бях замислила върху нея, но след всичко това, започнах да се замислям, какво точно е искал да каже Шекспир с тази прекрасна сонета.

Да, ние не можем да знаем, какво точно той си е мислел, защото нито го познаваме, нито сме живяли по негово време. Но поне можем да разсъждаваме върху изреченията : "Ти музика си. Но защо тогава посрещаш с болка всеки пеещ звук?"

Как мислите?

Красота!

2009-11-11T12:35:00.000-08:00

Прегръдка :)

2009-11-11T12:13:00.000-08:00

Храм с миди

2009-10-22T10:51:00.000-07:00

В хълмовете на северната част на Тайланд има малък храм, обхванат почти изцяло с миди. Ето и няколко снимчици:

Seashell Temple - Funny blooper videos are here

Сладки котета

2009-10-05T12:17:00.000-07:00

Ех,тези котки! Колкото и да правят бели, те са си сладки! :)

http://www.clip4e.com/play_sladki_koteta_4.htm

Красиви гъбки

2009-10-04T05:57:00.000-07:00

От няколко дни насам неспирно вали. Но и дъждът си има своята магия, своята красота... Най-обичам след този есенен дъжд да изгрее слънцето, зелената тревичка да покаже главица и навсякъде да са поникнали най-различни, разноцветни гъбки. Обичам да си ги похапвам, но повече обичам да ги наблюдавам - тогава винаги се сещам за детството си и за приказките, които четях.

Насладете се на прекрасните снимки на красивите гъбки:

Dirty Dancing Havana Nights (Represent Cuba)

2009-07-24T10:13:00.000-07:00

Един велик филм, препоръчвам на всички! На мен лично много ми хареса и ми направи голямо впечатление! :)

Желая ти време

2009-06-28T14:10:00.000-07:00

Enya - Caribbean Blue

2009-06-25T01:20:00.000-07:00

С тази песен и с този клип искам да поздравя най - красивата, най - умната, най - любезната сестра на света! Обичкам си те много, сестро и дано всичките ти мечти станат реалност!!!

Рила

2009-06-21T08:03:00.000-07:00

Цветя

2009-06-12T10:32:00.000-07:00

Радостта от любовта

2009-02-19T11:58:00.000-08:00

Сърцето ми пее песента на любовта,
желание и трепет обземат моята душа,
връхлита като ураган от пролетни цветя
звездни мечти ми подарява тя.

Път ще си начертаем по луната,
като две души, зареяни във вечността,
търсещи покоя и радостта
намират себе си в любовта.

На ангелите на крилете
редим любовните слова,
като пролетните птички
радваме се ние на света.

"Небето, щом не си намерил тук и горе няма да го имаш"

2009-02-08T04:33:00.000-08:00

"Небето, щом не си намерил тук и горе няма да го имаш..." Още ехти в ушите ми любимата песен от любимото ми представление "Харолд и Мод". Беше студена, тъмна зимна вечер, когато го гледах. Била съм на множество представления, но никое от тях не ме впечатли така, както "Харолд и Мод"; както тази любов; както това звездно небе тук, а именно на земята. Той го беше намерил. Беше намерил своето небе, своето щастие, своята любов. Тази любов, която изпепелява, тази, която въпреки причинената болка е тъй сладка...

Замислял ли си се? Замислял ли си се за своето небе, за своя смисъл? То е тук с всичките си звездички. Само трябва очи да имаш да го видиш. Никъде другаде не го търси. Тук е! На една ръка разстояние. Това е то...твоето щастие. Колко са странни хората, нали? Радват се и са щастливи от различни неща. Дори има такива, които, притискайки се в прегръдката на нощта, изпитват сладост. Желаят единствено самота, пусти улици и ... дъжд. Този дъжд, който ще измие света от цялата се събрала мръсотия. Този дъжд, който ще изгони гъстите черни облаци, за да се покажат те... твоите звездички. Те споделят красотата си с теб и разказват тайните си, защото оценяваш прелестта им. Хрумнало ли ти е да танцуваш със звездите? Да си светлинката в мрака, надеждата в сивия свят, красотата в душите. Да, нали? Знам, че е така, сигурна съм. Ех, открил си небето на земята. Сега нарисувай повече звезди, много звезди, безброй звезди...

Никога не казвайте утре!

2009-02-06T09:52:00.000-08:00

Ето, пак моята разхвърлена стая. Кога най-накрая ще взема да я подредя и да я вкарам в ред? Май никога?! Ей стига, никога не казвай НИКОГА! Ето я и моята стая: вчера малко подредих, но пак е разхвърлена - все пак са минали цели 24 часа. От два дена не съм взела праха на книгите, които са 15 на брой, но те са ми любими и ги пазя. Иначе, не купувам много книги, просто отивам и ги взимам от любимата ми библиотека.

Айде, сега да почнем да бършем книгите една по една. Първата е доста интересна - "Гладът на лъвчетата" от Анри Троая. А втората, моята любима книга, "Спасителят в ръжта" от Джеръм Дейвид Селинджър - малко смешна, но и малко трагична книга. Третата книга, по точно учебник...пак ли? Разбира се, Граматиката по английски език, а четвъртата - по френски език. Аз забравих да Ви кажа, че уча в Езикова гимназия и съм английско-френска паралелка. За мен е чест да уча там! Но сега да прескочим и това. Ето я петата - стихотворенията на Петя Дубарова. Останаха ми още десет, но друг път, сега още трябва да си наглася раницата за утре и да си оправя леглото, а бюрото - друг път ще го оправя. Какво толкова? Няма да избяга. Но един съвет от мен: ако си тийнейджър като мен, никога не оставяй работата си за утре, защото никога няма да дойде ТОЗИ утрешен ден.

Ето, утрешният ден дойде, петък е, не ми се става, много ми се спи. А училището? Трябва да ставам. Защо този будилник ме събуди в 6:00 часа, трябваше в 6:30, снощи пак нещо съм се объркала. Като тръгнах за училище, пак видях колко е разхвърлено върху бюрото ми, ако взема да потърся любимата си химикалка, трудно ще я намеря - всъщност, така и не можах да я намеря. След като се върна от училище, първата ми работа е да подредя малко. Да, ама не! Прибирам се, но ми е толкова изморено, че даже не мога да обядвам.

Айде, оставям бюрото за утре, нали все пак сме събота. Но нали утре ще ходя на рождения ден на приятелката ми, а даже още не съм й избрала подарък.

Хайде, добре! Бюрото остава за неделя - обещавам, че ще подредя. Неделя, точно в 21:00 часа, но само ако не заспя дотогава.

Един съвет от мен: никога не казвайте утре, защото утре може да имате друга работа. Или пък няма да Ви се работи и пак ще отложите едната работа, разбира се, подреждането на бюрото. :)